s|georgiev.com

В предния пост писах за историята на парите, с каква цел са били създадени и какви са качествата на парите. Втората цел на парите както уточнихме е да съхраняват в себе си за дълъг период от време енергията на нашия труд. Просто казано: парите които си получил за днешния си труд/произведени продукти стигат за да си купиш 10 хляба, то те трябва да стигат и за 10 хляба след няколко месеца или години. Тоест парите трябва да запазват своята покупателна стойност!

“Парите” ни днес (левове, долари, евро) запазват ли своята покупателна стойност за дълго време? Отговорът е НЕ. Благодарение на инфлацията ние всяка година губим малко по малко от своите пари/своя труд. Заради това много хора наричат инфлацията невидим данък върху хората.

Най-просто обяснение за инфлацията е вливането на повече пари в обръщение. Представете си, че в целия свят общия брой на всички пари е 100 лева. Един хляб струва 1 лев. Ако изведнъж се появят още 100 лева в обръщение от нищото, хлябът ще трябва да струва 2 лева. В новите 100 лева няма съхранен изработен труд, те просто са се появили. Следователно труда с който можеш да си купиш хляб се съхранява не в 1 а в 2 лева. За да изпълняват своята цел да са съхранение на труда за дълъг период от време, парите не трябва да се създават неконтролируемо, те трябва да са ограничени. Много хора днес твърдят това за златото и среброто, защото те са ограничени на нашата планета, както и добиването им е ограничено. Това е вярно, но е имало периоди в човешката история, когато светът не е бил така глобализиран като днес и това твърдение не е било напълно вярно. След като Христофор Колумб открива Америка а с нея и богатите и залежи на сребро, хиляди тонове сребърни монети потичат към Испания. А това разбира се води до инфлация в страната. Както казах днес положението е малко по-различно благодарение на глобализацията.

Нека се върнем отново на нашите левове, долари и евра. Общото между тях е, че всички са т.н. хартиени пари (макар и някои от тях да се правят от памук). Историята на хартиените пари води към Китай. Хартиените пари биват създадени със следната цел: по-лесна търговия и по-лесен пренос. Представете си, че искате да купите 100 крави, които в сребърни монети се равняват на примерно 50 килограма сребро. Пазарът за крави обаче е на 100 километра от вашето село. Тоест вие трябва да носите 50кг. допълнителен товар на такова голямо разстояние. Не можете да се придвижвате бързо и има голяма опасност да ви ограбят. И тук на помощ идват хартиените пари: Вие депозирате вашето злато или сребро в банката и насреща получавате хартия на която пише че вие сте собственик на толкова и толкова злато или сребро. Срещу тази хартия вие можете по всяко време и във всеки клон на банката да си получите златото или среброто обратно. Ето с каква цел възникват хартиените пари. И в по-голямата част на света до началото на миналия век е било точно по този начин. Намерете в google снимки на стари български левове от началото на 20 век и ще видите какво пише на тях (Българската Народна Банка плаща на притежателя на тази банкнота 100 лева злато/сребро). Така нареченият златен/сребърен стандарт.

Банкнотите въпреки страхотното им качество, да са удобни за пренасяне и да нямат нужда от теглене, не са били много популярни сред населението. Хората са знаели: сигурно е това, което ти е в къщата. Когато депозираш златото и среброто си в банката, това за хората от миналите векове не е било сигурно. И са били прави.

Въпреки това в крайна сметка биват книжните пари наложени в целия свят. И както казахме в предния пост, щом всички повярват в тях, те стават пари. Следващата стъпка в историята на книжните пари: Вземете първата банкнота която имате под ръка до себе си и намерете къде пише колко злато ще получите срещу нея.

Ако не намерите такъв надпис не се чудете, няма такъв! Без да съм 100% сигурен левовете в България губят златния си еквивалент някъде около средата на 20 години на миналия век. Американския долар през 1971 година. Днес книжните пари които притежаваме нямат златен или сребърен еквивалент в банката. Зад книжните ни пари седи нищо повече от вярата в тях, че те са пари.

Защо? Защото така можем да си печатаме колкото желаем и ще имаме всичкото богатство на света и най-прекрасния свят, всички ще са щастливи… или поне това е историята във Фауст на Гьоте, където Мефистотел излъгва народа да вярва в книжните парите, които императора печата.

Какъв е изводът за нас обикновените хора днес, когато Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв на САЩ, Японската централна банка и други централни банки по света повече от всякога печатат като луди пари? Същото което е станало в Испания след откриване на огромните сребърни залежи в Америка – инфлация. Само дето още не сме усетили истинските и катастрофални размери, които тепърва предстоят. Всеки сам трябва да се замисли какво да прави с тези “пари”. Дали да спестява нещо, което няма стойност и труда му да отива на вятъра. Най-правилното е да инвестирате във вашето финансово образование и да не вярва на нищо, което му казват (най-вече политици и банкери). Не вярвайте сляпо дори на това което казвам аз тук, сами търсете истината!

Ако статията ви е харесала, моля споделете я с повече ваши приятели като кликнете на бутоните отдолу.

Темата за парите вълнува всеки един от нас почти ежедневно или най-малкото се сблъскваме с нея доста често. Въпреки огромното и значение нямам спомен в училище да сме имали дори и един урок за нея. Каква е причината да не получим и грам познания в училище за нещо толкова важно няма да коментирам. В този и следващи постове ще се опитам да обясня, обобщя и запозная читателите до колкото мога с темата за парите. Предварително искам да уточня, че написаното е моето лично мнение, не е финансов съвет и не нося никаква отговорност произлизаща от това. И така нека започваме:

За да разберем парите, трябва първо да сме запознати с тяхната история и с каква цел те са били създадени (Тук мога горещо да препоръчам книгата на Джак Уедърфорд – История на парите). Търговията съществува от самото начало на човешката цивилизация. Хората са разменяли нужните им стоки на пазарите. Млекарят разменя няколко литра мляко за определена бройка яйца или пък за брадва от която се нуждае. Този вид търговия на базата на размяна обаче създава големи проблеми: Млякото се разваля, не можеш да го размениш след седмица; ковачът, който продава брадвите, може да не желае мляко а нещо друго в замяна на своя продукт. И така човекът, притиснат от нуждата за по-лесна търговия произвежданите от него блага, измисля парите. Млекарят ще получи пари за своето мляко, които лесно може да обмени отново за яйцата или брадвата. Ковачът не е длъжен да размени брадвата за мляко, а срещу пари; с тях той може да закупи нему нужното. Парите са по своята природа нещо толкова просто и същевременно от невероятна нужда за развитието на търговията. Чрез парите ние имаме възможността да съхраним нашия труд (това което сме произвели или услугите които сме извършили). Парите няма да се развалят както млякото и можем да ги използваме на по-късен етап. Запомнете тази цел на парите, ще се върнем на нея по-късно.

Кое наричаме пари? Долари, евро, златни или сребърни монети, раковини, какаови зърна?!? В цялата история на човечеството за пари са били използвани всяка едно от гореизброените. Ацтеките са използвали зърната на какаото за пари (Джак Уедърфорд, История на парите, стр. 32), раковините са били използвани за размяна в Африка (стр. 41), а сечените монети били използвани за пръв път в Лидийското царство.

Но за съществуването на парите има още едно изискване: Раковини, ползвани в Африка не се разпространили в останалата част като платежно средство, защото не били оценени от останалите народи (стр. 41). Следователно парите, за да служат за нуждите на хората, трябва да бъдат приети от всички. Парите съществуват единствено и само докато всички хора вярват в тях. Запомнете: Те са плод на абстрактното ни мислене.

Нека обобщим написаното по-горе:

• Парите улесняват търговията, заради тяхната универсалност и лесна преносимост.
• Парите въплъщават нашия труд, така че той да се съхрани за дълъг период от време.
• Парите трябва да бъдат приети от голяма група хора, които търгуват помежду си.

Разбирането на тези факти, колкото и прости да са, са от особено значение за това как да съхраним и увеличим “парите” си. Ако искате да разберете защо сложих кавичките в предното изречение, ще трябва да прочете и идните постове за парите.

Ако статията ви е харесала и искате и други ваши приятели да разберат повече за парите, споделете я във facebook или google+.

Покрай финансовите проблеми на държави, банки и институции, много инвеститори, а и средностатистически хора търсят убежище за парите си или в банките, или в акции или във физическо злато и сребро. Последните две си остават “реални пари”, а не просто хартийки, обезпечени с буквално нищо. Реших да проверя какви са цените на тези два благородни метала в нашата мила родина и да ги сравня набързо с цените в Германия. За съжаление в България не видях изкупни цени на инвестиционно злато и сребро от банките, а само цени за продажба.

За сравнение взех цените на Първа Инвестиционна Банка и на немската BW Bank към днешна дата 16.11.2012. Изборът ми беше абсолютно случаен и няма за цел злепоставяне на дадена банка. А ето тук можете да видите кои монети точно влизат в графата инвестиционни.

Започвам с една от най-разпространените инвестиционни златни монети – австралийското кенгуру. 100 $ доларовата монета от една тройунция (31,10 г.) се продава от ПИБ на цена от 3420 лв. Немската BW Bank продава същата монета на цена от 1377 €. По курс на БНБ за 16.11.2012 еврото се търгува 1 EUR =1.95583 BGN. Следователно цената на златното кенгуру в лева е 2693 лв. и 18 ст.

Разликата в цените остава долу горе същата и при другите известни инвестиционни монети като Американския златен орел и Британия: Цената в ПИБ е същата от 3420 лв. за тройунция, докато в BW Bank монетите струват съответно 1405 € и 1408 € за тройунция, тоест около 2750 лева. Цената на златото на международните пазари днес според курса на БНБ е 1341 € за тройунция.

Цената на златно кюлче от 10 грама според ценовата листа на Първа Инвестиционна Банка е 1075 лв. BW Bank е определила цена от 458 € или 896 лв. за същия грамаж кюлче. Разликата в цените както и на инвестиционните монети (около 27 %) така и на кюлчета (около 20 %), поне на мен не ми се вижда нормална, за да има смисъл такъв тип инвестиция. Това означава, че ако купите инвестиционно злато в България на тези цени, трябва да се надявате на поне 30 % увеличение на цената на златото на световните пазари, за да сте на печалба.

С инвестиционното сребро положението е долу горе същото. Цената на двете най-известни такива монети Сребърния американски орел и Виенска филхармония, с тегло от 31,10 грама е 95 лв. в ПИБ. Цената в BW Bank е 32 € или 62,58 лв. Тук разликата е 50 % от цената на монетите в BW Bank. Част от разликата може все пак да е от различните ставки на ДДС. В Германия продажбата на сребро се облага със 7 %. За България нямам информация. Възможно е същото да важи и за златото. В Германия продажбата му не се облага с ДДС.

След като видяхте разликите в цените, предполагам сами можете да си направите изводите за инвестициите във физическо злато и сребро на тези цени в България. Допълнително както споменах в началото не виждам ценоразпис за изкупни цени и каква е разликата в курс купува и курс продава.

Надявам се да съм бил полезен с тази информация. Ще се радвам да споделите вашите мнения и в какво вие бихте инвестирали за едно по-благосъстоятелно бъдеще.

Ето и една снимка на сребърната монета “Виенска Филхармония”:

Update: Тук може да видите и един актуален пост за зависимостта на курса на среброто към този на петрола. Може да изтеглите таблицата за Excel, за по ясна представа.

Update 01.01.2015: Прочетете как инвестира най-добрият инвеститор в света, Уорън Бъфет.

В първата част на статията коментирах законите регулиращи притежанието и използването на металдетектори. Тук ще разясня въпроса за собствеността на намерените предмети и правните последици произтичащи от нея.

Собствеността върху вещите се регулира от т.н. Bürgerliches Gesetzbuch (BGB) или Граждански кодекс. Следователно в него ще търсим параграф, регулиращ собствеността на заровени вещи. И така стигаме до § 984 BGB. Предварително отново трябва да уточня, че Гражданския кодекс важи за цялата територия на федералната република, освен ако няма по-специален закон от него на някоя провинция (за това по-надолу).

§ 984 BGB гласи следното: Ако дадена вещ, която е била толкова дълго заровена, че да не може да бъде установен нейният собственик, бъде открита и взета във владение, то неин собственик става наполовина откривателят и наполовина собственикът на земята, където е била заровена.

Пример 1: Търсите в дадена нива. Откривате заровен часовник, който примерно е бил загубен от работник преди 10 години. Тъй като вече не може да бъде уставено, на кого принадлежи този часовник, собствеността се урежда от споменатия § 984 BGB. Следователно с откриването, откривателят става наполовина собственик на часовника заедно със собственика на нивата, в която е бил заровен.

Последствия: Откривателят прибира намереният часовник и не уведомява собственика на нивата за откритието: Тъй като собственика на нивата е наполовина собственик на часовника, откривателят с това си свое действие (или бездействие) извършва нарушение от наказателния кодекс. Става дума за “Присвояване”, § 246 от Наказателния кодекс на Германия. Престъплението се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Пример 2: Търсите в дадена нива. Случайно намирате римска монета. Тук ситуацията става по-сложна тъй като римската монета е културна ценност. Независимо от въпроса за собствеността върху нея, трябва да уведомите съответната служба за откритието на културната ценност.

Отново към въпроса, кой е собственик: Ако сте в Бавария, ситуацията със собствеността не се променя. Вие и собственика на земята ставате наполовина съсобственици.

Ако обаче се намирате на територията на някоя от другите 15 федерални провинции правната уредба е друга. В Законите за защита на културните ценности на тези провинции съществува параграф, който е по-специален от споменатия по-горе § 984 BGB. Следователно той бива “изместен” и важи параграфа от Закона за културните ценности. Този параграф носи обикновено заглавието “Schatzregal” (шатцрегал). В провинция Баден-Вюртемберг това е § 23 DSchG.

Според него, вещи които са били толкова дълго заровени, че техния собственик не може да бъде открит и които имат особена научна стойност, стават автоматично с тяхното откриване собственост на федералната провинция. В пример 2 това означава: откритата римската монета в провинция различна от Бавария, става собственост на съответната провинция. Не бъде ли предадена монетата, извършвате отново гореспоменатото присвояване по § 246 от НК.

Както можете да забележите елементарното регламентиране на собствеността върху вещите, води до ясна представа какво е позволено и какво не. В тази връзка съм учуден от българския законодател, който създава ненужни допълнително усложнени параграфи в българския наказателен кодекс. Тази тема би била интересна за коментар на по-късен етап.

Надявам се коментарите ми да са били сравнително разбираеми и да ви дадат по-ясна представа за правната уредба на хобито металдетектинг в Германия. Ако имате въпроси или препоръки, ще се радвам да ги споделите.