Правната уредба на металдетектинга в Германия – част 2

В първата част на статията коментирах законите регулиращи притежанието и използването на металдетектори. Тук ще разясня въпроса за собствеността на намерените предмети и правните последици произтичащи от нея.

Собствеността върху вещите се регулира от т.н. Bürgerliches Gesetzbuch (BGB) или Граждански кодекс. Следователно в него ще търсим параграф, регулиращ собствеността на заровени вещи. И така стигаме до § 984 BGB. Предварително отново трябва да уточня, че Гражданския кодекс важи за цялата територия на федералната република, освен ако няма по-специален закон от него на някоя провинция (за това по-надолу).

§ 984 BGB гласи следното: Ако дадена вещ, която е била толкова дълго заровена, че да не може да бъде установен нейният собственик, бъде открита и взета във владение, то неин собственик става наполовина откривателят и наполовина собственикът на земята, където е била заровена.

Пример 1: Търсите в дадена нива. Откривате заровен часовник, който примерно е бил загубен от работник преди 10 години. Тъй като вече не може да бъде уставено, на кого принадлежи този часовник, собствеността се урежда от споменатия § 984 BGB. Следователно с откриването, откривателят става наполовина собственик на часовника заедно със собственика на нивата, в която е бил заровен.

Последствия: Откривателят прибира намереният часовник и не уведомява собственика на нивата за откритието: Тъй като собственика на нивата е наполовина собственик на часовника, откривателят с това си свое действие (или бездействие) извършва нарушение от наказателния кодекс. Става дума за “Присвояване”, § 246 от Наказателния кодекс на Германия. Престъплението се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Пример 2: Търсите в дадена нива. Случайно намирате римска монета. Тук ситуацията става по-сложна тъй като римската монета е културна ценност. Независимо от въпроса за собствеността върху нея, трябва да уведомите съответната служба за откритието на културната ценност.

Отново към въпроса, кой е собственик: Ако сте в Бавария, ситуацията със собствеността не се променя. Вие и собственика на земята ставате наполовина съсобственици.

Ако обаче се намирате на територията на някоя от другите 15 федерални провинции правната уредба е друга. В Законите за защита на културните ценности на тези провинции съществува параграф, който е по-специален от споменатия по-горе § 984 BGB. Следователно той бива “изместен” и важи параграфа от Закона за културните ценности. Този параграф носи обикновено заглавието “Schatzregal” (шатцрегал). В провинция Баден-Вюртемберг това е § 23 DSchG.

Според него, вещи които са били толкова дълго заровени, че техния собственик не може да бъде открит и които имат особена научна стойност, стават автоматично с тяхното откриване собственост на федералната провинция. В пример 2 това означава: откритата римската монета в провинция различна от Бавария, става собственост на съответната провинция. Не бъде ли предадена монетата, извършвате отново гореспоменатото присвояване по § 246 от НК.

Както можете да забележите елементарното регламентиране на собствеността върху вещите, води до ясна представа какво е позволено и какво не. В тази връзка съм учуден от българския законодател, който създава ненужни допълнително усложнени параграфи в българския наказателен кодекс. Тази тема би била интересна за коментар на по-късен етап.

Надявам се коментарите ми да са били сравнително разбираеми и да ви дадат по-ясна представа за правната уредба на хобито металдетектинг в Германия. Ако имате въпроси или препоръки, ще се радвам да ги споделите.

  1. Пример 2 – извън Бавария.
    Този който я е намерил, получава ли някаква награда за това, че я предава на съответната провинция?

    • Здравейте Симо,

      отново ситуацията е различна за всяка провинция. В провинцията в която се намирам, Баден-Вюртемберг, награда или по-правилно обезщетение няма. Има провинции, които изплащат такова обезщетение. Пример за такава е провинция Хесен (Hessen). Според § 23 III от нейния Закон за защита на културните ценности важи следното: ако провинцията реши да запази собствеността си върху намерената вещ, намерилия има право да поиска подходящо възнаграждение. Размера се определя в съответствие със стойността и значимостта на намерената вещ.

  2. “….вещи които са били толкова дълго заровени, че техния собственик не може да бъде открит и които имат особена научна стойност, стават автоматично с тяхното откриване собственост на федералната провинция.”

    Здравейте, колега С.Георгиев,
    Моля коментирайте понятието “особена научна стойност”, тъй като именно то е разграничителния критерий съобразно което ще се определя правото на собственост.
    Ще попадне ли в тази категория единична римска сребърна монета, която е масово намирана на териториите в които се е простирала Римската империя и екземпляри от които има в големи количества във всеки исторически музей?

  3. Здрасти !
    Вълнува ме следния въпрос :
    как да разбираме ” собственост на федералната провинция ” това значи ли , че когато монетата не е с ” особена научна стойност ” федералната провинция щя я заплати ?
    Също така ако примерно монетата представлява особена научна стойност как да разбираме ” собственост на федералната провинция ” очаква ли се някаква награда за откривателя ?

    • Здравейте Слави,

      На първия Ви въпрос: Би трябвало ако монетата не е с особена научна стойност, тя да не стане собственост на провинцията и следователно да я върне на откривателя и на собственика на земята. В провинция Баден-Вюртемберг не откривам обаче точно параграф, който да го регламентира. В провинция Хесен според техния § 24 II от Закона за защита на културните ценности, съответната служба за културните ценности има 3 месеца да реши дали иска да запази собствеността си върху вещта. В случай че не желая, трябва да я върне на откривателя и собственика на земята. В случай, че реши да я запази, според техния закон откриватял ще получи обезщетение. Вижте и отговора ми към Симо.

Comment