Парите от хилядолетия, както установихме в предните статии, са неотметна част от нашия живот. Рано или късно почваме да си задаваме въпроси от типа: какво да правим с парите си? как да инвестираме парите си? в какво да ги вложим? как да запазим парите си и т.н.

Повечето от нас държат своите (макар и малко) хартийки, наречени пари, в някоя банка. С времето по-младите хора са свикнали, че парите там са на сигурно. Обясняват ни, че депозитите до определена сума са законово подсигурени. Получаваме някаква лихва за парите си и повече не ги мислим. Сигурни ли са наистина парите ни в банките? Моето лично мнение – НЕ! За добро или за лошо съм на мнение, че е по-сигурно това което е в ръцете ми. Следващият ми пример за който повечето от вас вероятно са чули: Кипър! Това е относно, аргумента, че парите са законово подсигурени. Да, но законите се променят от днес за утре. Законите са перфектното средство за регламентиран грабеж над хората. Това се случи и в Кипър. За няколко дена беше решено определен процент от депозитите над 100.000 € да бъдат законово присвоени. Съжалявам за сравнението, но е същата работа като началните години на социализма в България и присвояването на имоти в полза на държавата.

Много хора ще кажат, че това не може да се случи в България. Аз ще попитам защо да не може? С какво сме по-различни от Кипър и която и да е друга държава с лоши традиции в законодателството?

Тогава какво да ги правим парите? По-възрастните хора ги държат по къщите си. Сигурни ли са там? Ако няма опасност да ти ги откраднат, или да ти изгори къщата, са сравнително физически сигурни.

Обаче в предните два поста за парите (част първа и част втора) обясних за същността им и защо според мен книжните ни пари с всеки изминал ден губят от покупателната си стойност.

Миналата седмица ЕЦБ (Европейската централна банка) намали отново лихвения си процент до 0,5 пункта. Какво означава обаче това простичко за нас обикновените хора, които не разбират много от финанси и икономика: Това означава, че банковите институции ще бъдат стимулирани да вземат от ЕЦБ повече пари, (уж) за да стимулират икономиката. В крайна сметка ще имаме диво печатане на евро и естествено с това неговото обезценяване и загуба в нашия джоб. За една от целите на ЕЦБ само ще загатна и ще оставя темата занапред: Валутни войни.

Тоест и да държим парите си в банка или не, ние все губим. Това, което би ни защитило от, в момента все още не добре видимото, обезценяване на книжните ни пари е според мен следното: Закупуването на активи или имущество. Разбира се тук отново трябва да се търсят изгодните сделки и да се спазва правилото “купувай евтино, продавай скъпо”. Дали ще са имоти, акции, злато и сребро или други, това решава всеки сам. Разбира се, това отново е личното ми мнение и не е финансов съвет.

Не мога и не искам да кажа направете това и ще спечелите. Съжалявам ако сте очаквали да прочетете за най-изгодната инвестиция, в която да вложите парите си. Търсете, интересувайте се и след като разбирате фундаментите на икономиката, съм сигурен, че ще успеете да запазите и подобрите финансовото си състояние.

Ако статията все пак ви е харесала, моля споделете я с приятелите си. Благодаря!

В предния пост писах за историята на парите, с каква цел са били създадени и какви са качествата на парите. Втората цел на парите както уточнихме е да съхраняват в себе си за дълъг период от време енергията на нашия труд. Просто казано: парите които си получил за днешния си труд/произведени продукти стигат за да си купиш 10 хляба, то те трябва да стигат и за 10 хляба след няколко месеца или години. Тоест парите трябва да запазват своята покупателна стойност!

“Парите” ни днес (левове, долари, евро) запазват ли своята покупателна стойност за дълго време? Отговорът е НЕ. Благодарение на инфлацията ние всяка година губим малко по малко от своите пари/своя труд. Заради това много хора наричат инфлацията невидим данък върху хората.

Най-просто обяснение за инфлацията е вливането на повече пари в обръщение. Представете си, че в целия свят общия брой на всички пари е 100 лева. Един хляб струва 1 лев. Ако изведнъж се появят още 100 лева в обръщение от нищото, хлябът ще трябва да струва 2 лева. В новите 100 лева няма съхранен изработен труд, те просто са се появили. Следователно труда с който можеш да си купиш хляб се съхранява не в 1 а в 2 лева. За да изпълняват своята цел да са съхранение на труда за дълъг период от време, парите не трябва да се създават неконтролируемо, те трябва да са ограничени. Много хора днес твърдят това за златото и среброто, защото те са ограничени на нашата планета, както и добиването им е ограничено. Това е вярно, но е имало периоди в човешката история, когато светът не е бил така глобализиран като днес и това твърдение не е било напълно вярно. След като Христофор Колумб открива Америка а с нея и богатите и залежи на сребро, хиляди тонове сребърни монети потичат към Испания. А това разбира се води до инфлация в страната. Както казах днес положението е малко по-различно благодарение на глобализацията.

Нека се върнем отново на нашите левове, долари и евра. Общото между тях е, че всички са т.н. хартиени пари (макар и някои от тях да се правят от памук). Историята на хартиените пари води към Китай. Хартиените пари биват създадени със следната цел: по-лесна търговия и по-лесен пренос. Представете си, че искате да купите 100 крави, които в сребърни монети се равняват на примерно 50 килограма сребро. Пазарът за крави обаче е на 100 километра от вашето село. Тоест вие трябва да носите 50кг. допълнителен товар на такова голямо разстояние. Не можете да се придвижвате бързо и има голяма опасност да ви ограбят. И тук на помощ идват хартиените пари: Вие депозирате вашето злато или сребро в банката и насреща получавате хартия на която пише че вие сте собственик на толкова и толкова злато или сребро. Срещу тази хартия вие можете по всяко време и във всеки клон на банката да си получите златото или среброто обратно. Ето с каква цел възникват хартиените пари. И в по-голямата част на света до началото на миналия век е било точно по този начин. Намерете в google снимки на стари български левове от началото на 20 век и ще видите какво пише на тях (Българската Народна Банка плаща на притежателя на тази банкнота 100 лева злато/сребро). Така нареченият златен/сребърен стандарт.

Банкнотите въпреки страхотното им качество, да са удобни за пренасяне и да нямат нужда от теглене, не са били много популярни сред населението. Хората са знаели: сигурно е това, което ти е в къщата. Когато депозираш златото и среброто си в банката, това за хората от миналите векове не е било сигурно. И са били прави.

Въпреки това в крайна сметка биват книжните пари наложени в целия свят. И както казахме в предния пост, щом всички повярват в тях, те стават пари. Следващата стъпка в историята на книжните пари: Вземете първата банкнота която имате под ръка до себе си и намерете къде пише колко злато ще получите срещу нея.

Ако не намерите такъв надпис не се чудете, няма такъв! Без да съм 100% сигурен левовете в България губят златния си еквивалент някъде около средата на 20 години на миналия век. Американския долар през 1971 година. Днес книжните пари които притежаваме нямат златен или сребърен еквивалент в банката. Зад книжните ни пари седи нищо повече от вярата в тях, че те са пари.

Защо? Защото така можем да си печатаме колкото желаем и ще имаме всичкото богатство на света и най-прекрасния свят, всички ще са щастливи… или поне това е историята във Фауст на Гьоте, където Мефистотел излъгва народа да вярва в книжните парите, които императора печата.

Какъв е изводът за нас обикновените хора днес, когато Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв на САЩ, Японската централна банка и други централни банки по света повече от всякога печатат като луди пари? Същото което е станало в Испания след откриване на огромните сребърни залежи в Америка – инфлация. Само дето още не сме усетили истинските и катастрофални размери, които тепърва предстоят. Всеки сам трябва да се замисли какво да прави с тези “пари”. Дали да спестява нещо, което няма стойност и труда му да отива на вятъра. Най-правилното е да инвестирате във вашето финансово образование и да не вярва на нищо, което му казват (най-вече политици и банкери). Не вярвайте сляпо дори на това което казвам аз тук, сами търсете истината!

Ако статията ви е харесала, моля споделете я с повече ваши приятели като кликнете на бутоните отдолу.

Темата за парите вълнува всеки един от нас почти ежедневно или най-малкото се сблъскваме с нея доста често. Въпреки огромното и значение нямам спомен в училище да сме имали дори и един урок за нея. Каква е причината да не получим и грам познания в училище за нещо толкова важно няма да коментирам. В този и следващи постове ще се опитам да обясня, обобщя и запозная читателите до колкото мога с темата за парите. Предварително искам да уточня, че написаното е моето лично мнение, не е финансов съвет и не нося никаква отговорност произлизаща от това. И така нека започваме:

За да разберем парите, трябва първо да сме запознати с тяхната история и с каква цел те са били създадени (Тук мога горещо да препоръчам книгата на Джак Уедърфорд – История на парите). Търговията съществува от самото начало на човешката цивилизация. Хората са разменяли нужните им стоки на пазарите. Млекарят разменя няколко литра мляко за определена бройка яйца или пък за брадва от която се нуждае. Този вид търговия на базата на размяна обаче създава големи проблеми: Млякото се разваля, не можеш да го размениш след седмица; ковачът, който продава брадвите, може да не желае мляко а нещо друго в замяна на своя продукт. И така човекът, притиснат от нуждата за по-лесна търговия произвежданите от него блага, измисля парите. Млекарят ще получи пари за своето мляко, които лесно може да обмени отново за яйцата или брадвата. Ковачът не е длъжен да размени брадвата за мляко, а срещу пари; с тях той може да закупи нему нужното. Парите са по своята природа нещо толкова просто и същевременно от невероятна нужда за развитието на търговията. Чрез парите ние имаме възможността да съхраним нашия труд (това което сме произвели или услугите които сме извършили). Парите няма да се развалят както млякото и можем да ги използваме на по-късен етап. Запомнете тази цел на парите, ще се върнем на нея по-късно.

Кое наричаме пари? Долари, евро, златни или сребърни монети, раковини, какаови зърна?!? В цялата история на човечеството за пари са били използвани всяка едно от гореизброените. Ацтеките са използвали зърната на какаото за пари (Джак Уедърфорд, История на парите, стр. 32), раковините са били използвани за размяна в Африка (стр. 41), а сечените монети били използвани за пръв път в Лидийското царство.

Но за съществуването на парите има още едно изискване: Раковини, ползвани в Африка не се разпространили в останалата част като платежно средство, защото не били оценени от останалите народи (стр. 41). Следователно парите, за да служат за нуждите на хората, трябва да бъдат приети от всички. Парите съществуват единствено и само докато всички хора вярват в тях. Запомнете: Те са плод на абстрактното ни мислене.

Нека обобщим написаното по-горе:

• Парите улесняват търговията, заради тяхната универсалност и лесна преносимост.
• Парите въплъщават нашия труд, така че той да се съхрани за дълъг период от време.
• Парите трябва да бъдат приети от голяма група хора, които търгуват помежду си.

Разбирането на тези факти, колкото и прости да са, са от особено значение за това как да съхраним и увеличим “парите” си. Ако искате да разберете защо сложих кавичките в предното изречение, ще трябва да прочете и идните постове за парите.

Ако статията ви е харесала и искате и други ваши приятели да разберат повече за парите, споделете я във facebook или google+.