Tag Archives: инфлация

Парите – част втора

В предния пост писах за историята на парите, с каква цел са били създадени и какви са качествата на парите. Втората цел на парите както уточнихме е да съхраняват в себе си за дълъг период от време енергията на нашия труд. Просто казано: парите които си получил за днешния си труд/произведени продукти стигат за да си купиш 10 хляба, то те трябва да стигат и за 10 хляба след няколко месеца или години. Тоест парите трябва да запазват своята покупателна стойност!

“Парите” ни днес (левове, долари, евро) запазват ли своята покупателна стойност за дълго време? Отговорът е НЕ. Благодарение на инфлацията ние всяка година губим малко по малко от своите пари/своя труд. Заради това много хора наричат инфлацията невидим данък върху хората.

Най-просто обяснение за инфлацията е вливането на повече пари в обръщение. Представете си, че в целия свят общия брой на всички пари е 100 лева. Един хляб струва 1 лев. Ако изведнъж се появят още 100 лева в обръщение от нищото, хлябът ще трябва да струва 2 лева. В новите 100 лева няма съхранен изработен труд, те просто са се появили. Следователно труда с който можеш да си купиш хляб се съхранява не в 1 а в 2 лева. За да изпълняват своята цел да са съхранение на труда за дълъг период от време, парите не трябва да се създават неконтролируемо, те трябва да са ограничени. Много хора днес твърдят това за златото и среброто, защото те са ограничени на нашата планета, както и добиването им е ограничено. Това е вярно, но е имало периоди в човешката история, когато светът не е бил така глобализиран като днес и това твърдение не е било напълно вярно. След като Христофор Колумб открива Америка а с нея и богатите и залежи на сребро, хиляди тонове сребърни монети потичат към Испания. А това разбира се води до инфлация в страната. Както казах днес положението е малко по-различно благодарение на глобализацията.

Нека се върнем отново на нашите левове, долари и евра. Общото между тях е, че всички са т.н. хартиени пари (макар и някои от тях да се правят от памук). Историята на хартиените пари води към Китай. Хартиените пари биват създадени със следната цел: по-лесна търговия и по-лесен пренос. Представете си, че искате да купите 100 крави, които в сребърни монети се равняват на примерно 50 килограма сребро. Пазарът за крави обаче е на 100 километра от вашето село. Тоест вие трябва да носите 50кг. допълнителен товар на такова голямо разстояние. Не можете да се придвижвате бързо и има голяма опасност да ви ограбят. И тук на помощ идват хартиените пари: Вие депозирате вашето злато или сребро в банката и насреща получавате хартия на която пише че вие сте собственик на толкова и толкова злато или сребро. Срещу тази хартия вие можете по всяко време и във всеки клон на банката да си получите златото или среброто обратно. Ето с каква цел възникват хартиените пари. И в по-голямата част на света до началото на миналия век е било точно по този начин. Намерете в google снимки на стари български левове от началото на 20 век и ще видите какво пише на тях (Българската Народна Банка плаща на притежателя на тази банкнота 100 лева злато/сребро). Така нареченият златен/сребърен стандарт.

Банкнотите въпреки страхотното им качество, да са удобни за пренасяне и да нямат нужда от теглене, не са били много популярни сред населението. Хората са знаели: сигурно е това, което ти е в къщата. Когато депозираш златото и среброто си в банката, това за хората от миналите векове не е било сигурно. И са били прави.

Въпреки това в крайна сметка биват книжните пари наложени в целия свят. И както казахме в предния пост, щом всички повярват в тях, те стават пари. Следващата стъпка в историята на книжните пари: Вземете първата банкнота която имате под ръка до себе си и намерете къде пише колко злато ще получите срещу нея.

Ако не намерите такъв надпис не се чудете, няма такъв! Без да съм 100% сигурен левовете в България губят златния си еквивалент някъде около средата на 20 години на миналия век. Американския долар през 1971 година. Днес книжните пари които притежаваме нямат златен или сребърен еквивалент в банката. Зад книжните ни пари седи нищо повече от вярата в тях, че те са пари.

Защо? Защото така можем да си печатаме колкото желаем и ще имаме всичкото богатство на света и най-прекрасния свят, всички ще са щастливи… или поне това е историята във Фауст на Гьоте, където Мефистотел излъгва народа да вярва в книжните парите, които императора печата.

Какъв е изводът за нас обикновените хора днес, когато Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв на САЩ, Японската централна банка и други централни банки по света повече от всякога печатат като луди пари? Същото което е станало в Испания след откриване на огромните сребърни залежи в Америка – инфлация. Само дето още не сме усетили истинските и катастрофални размери, които тепърва предстоят. Всеки сам трябва да се замисли какво да прави с тези “пари”. Дали да спестява нещо, което няма стойност и труда му да отива на вятъра. Най-правилното е да инвестирате във вашето финансово образование и да не вярва на нищо, което му казват (най-вече политици и банкери). Не вярвайте сляпо дори на това което казвам аз тук, сами търсете истината!

Ако статията ви е харесала, моля споделете я с повече ваши приятели като кликнете на бутоните отдолу.