Реших докато пътувам във влака да направя кратко резюме на някои мои мисли относно протестите и ако е възможно да предизвикам такива в читателя.

От всички страни се дискутира нов Изборен Кодекс, който ще промени статуквото. Достатъчен ли е ще той за да промени ситуацията в страната ни? Представете си следната ситуация: вие седите пред два коридора, краищата на които не виждате. Над единия има табела на която пише Лява партия, над другия коридор табела с надпис Дясна партия. Вие имате право да изберете през кой коридор да минете. Това което обаче не виждате е, че и двата края на коридора водят към една мутра, която чака ви вземе парите и ви хрърли един тупаник. Сами разбирате каква е ситуацията в България. Дават ви право да избирате, но изборът се обезсмисля когато последиците са едни и същи. Следователно по какъвто и начин да бъде променен начина на избиране, просто ще имате повече коридори, но един и същи изход. И да бъдат намалени депутатските места и да бъде смъкната 4% бариера за влизане в парламента, ако не се промени поне малко системата на държавно управление, ползата няма да е голяма.

Това което според е по-важно е контролът върху нашите избраници. Протестите го показват ясно, но не можем и да прекарваме цялото си свободно време, за да сме постоянно бавачки на депутати и министри.

Това от което последните се страхуват най-много е да излязат на светло. Прозрачността. Те се крият. Крият и какво вършат. Защото тогава няма как да ги контролираме и държим отговорни.

Пример: Колко сложно е, всички обществени и държавни поръчки (където се крадат нашите пари) над  20 000 лв. да бъдат публично достъпни в интернет. Така ще е по-лесно за обществото да контролира къде отиват неговите пари и кой си е сложил подписа под тази поръчка. Ще им стиска ли тогава на управляващите на местно и национално ниво да сключват ощетяващи родината ни поръчки?!

Но това предложение няма да чуете от никоя партия или формация. Защото всички защитават нечии икономически интереси…но не и нашите, на гражданите. Бъркат в нашия джоб за данъци, а се разпореждат с тези пари като свои.

Ако се намери партия, която да обещае, че на 100% ще въведе такава промяна в закона за обществените поръчки, бих отишъл и гласувал. В противен случай просто си избирам през кой коридор да мина за да бъда обран…

p.s. полезна би била и възможността на гражданите, да търсят правата си пред Конституционния Съд, когато даден закон ги засяга пряко и нарушава конституционните им права.

Ако смятате, че прозрачността в действията на управляващите е важна за просперитета на държавата, моля споделете статията.

В първата част на статията коментирах законите регулиращи притежанието и използването на металдетектори. Тук ще разясня въпроса за собствеността на намерените предмети и правните последици произтичащи от нея.

Собствеността върху вещите се регулира от т.н. Bürgerliches Gesetzbuch (BGB) или Граждански кодекс. Следователно в него ще търсим параграф, регулиращ собствеността на заровени вещи. И така стигаме до § 984 BGB. Предварително отново трябва да уточня, че Гражданския кодекс важи за цялата територия на федералната република, освен ако няма по-специален закон от него на някоя провинция (за това по-надолу).

§ 984 BGB гласи следното: Ако дадена вещ, която е била толкова дълго заровена, че да не може да бъде установен нейният собственик, бъде открита и взета във владение, то неин собственик става наполовина откривателят и наполовина собственикът на земята, където е била заровена.

Пример 1: Търсите в дадена нива. Откривате заровен часовник, който примерно е бил загубен от работник преди 10 години. Тъй като вече не може да бъде уставено, на кого принадлежи този часовник, собствеността се урежда от споменатия § 984 BGB. Следователно с откриването, откривателят става наполовина собственик на часовника заедно със собственика на нивата, в която е бил заровен.

Последствия: Откривателят прибира намереният часовник и не уведомява собственика на нивата за откритието: Тъй като собственика на нивата е наполовина собственик на часовника, откривателят с това си свое действие (или бездействие) извършва нарушение от наказателния кодекс. Става дума за “Присвояване”, § 246 от Наказателния кодекс на Германия. Престъплението се наказва с лишаване от свобода до 3 години.

Пример 2: Търсите в дадена нива. Случайно намирате римска монета. Тук ситуацията става по-сложна тъй като римската монета е културна ценност. Независимо от въпроса за собствеността върху нея, трябва да уведомите съответната служба за откритието на културната ценност.

Отново към въпроса, кой е собственик: Ако сте в Бавария, ситуацията със собствеността не се променя. Вие и собственика на земята ставате наполовина съсобственици.

Ако обаче се намирате на територията на някоя от другите 15 федерални провинции правната уредба е друга. В Законите за защита на културните ценности на тези провинции съществува параграф, който е по-специален от споменатия по-горе § 984 BGB. Следователно той бива “изместен” и важи параграфа от Закона за културните ценности. Този параграф носи обикновено заглавието “Schatzregal” (шатцрегал). В провинция Баден-Вюртемберг това е § 23 DSchG.

Според него, вещи които са били толкова дълго заровени, че техния собственик не може да бъде открит и които имат особена научна стойност, стават автоматично с тяхното откриване собственост на федералната провинция. В пример 2 това означава: откритата римската монета в провинция различна от Бавария, става собственост на съответната провинция. Не бъде ли предадена монетата, извършвате отново гореспоменатото присвояване по § 246 от НК.

Както можете да забележите елементарното регламентиране на собствеността върху вещите, води до ясна представа какво е позволено и какво не. В тази връзка съм учуден от българския законодател, който създава ненужни допълнително усложнени параграфи в българския наказателен кодекс. Тази тема би била интересна за коментар на по-късен етап.

Надявам се коментарите ми да са били сравнително разбираеми и да ви дадат по-ясна представа за правната уредба на хобито металдетектинг в Германия. Ако имате въпроси или препоръки, ще се радвам да ги споделите.

Темата за металдетектинга и свързаните с нея проблеми и пресечни точки с археологията и защитата на културни ценности е била винаги актуална в България. В следващите редове ще се опитам да дам представа на българските читатели кои са нормите, които регулират притежанието и използването на металдетектори на територията на федерална република Германия. Предварително трябва да уточня, че федералната република има 16 самостоятелни федерални провинции, които имат право сами да регулират със закони защитата на културните ценности (и не само нея). Тук ще разгледам закона на провинция Баден-Вюртемберг (Baden-Württemberg). Законите на останалите провинции са сходни, макар и с малки различия.

Нужно ли е разрешение за притежаване на металдетектор?

Не. Притежанието на металдетектор не е нито забранено, нито има нужда от разрешение за притежанието му. Това важи за територията на цялата федерална република. Този факт следва логиката и целта на законите да регулират само опасни за хората и обществото вещи (като оръжията например).

Нужно ли е разрешение за ползването на металдетектор?

Отговорът на този въпрос зависи от това, къде ще бъде ползван металдетекторът. Поначало ползването на металдетектор не е забранено. Забрани за използването на металдетектори са регулирани в Закона за защита на културните ценности (Denkmalschutzgesetz), но могат и да произтекат от други закони като например Закона за горите (Waldgesetz).

§ 21 (параграф 21) от Закона за защита на културните ценности гласи, че за търсенето, и най-вече за изкопните дейности, с цел откриване на културни ценности е нужно предварително разрешение. Проблематично е как ще бъде установена целта на търсене на практикуващия хобито металдетектинг. Разбира се, който иска да е напълно сигурен, че няма да има никакви проблеми и санкции може да изиска съответното разрешение като установи района, в който смята да ползва металдетектора. Норма като тази не мога да открия в момента в закона на федерална провинция Бавария (Bayern), което означава че там търсенето трябва да е поначало разрешено (разбира се извън забранени територии).

Според § 22 I (параграф 22, абзац 1) от Закона за защита на културните ценности, административния орган отговорен за защитата на културните ценности (съответната община) може да определи територии, за които има обосновано предположение, че има културни ценности от особено значение, за защитени.

В тези защитени територии според § 22 II извършването на каквито и е да работни дейности е позволено само след изрично разрешение. Тъй като такова разрешение на практика не се издава на занимаващи се с обито металдетектинг, използването на металдетектор в тези територии е забранено.

§ 27 I Nr. 1 регламентира такова действие като административно наказание, но не и като наказание в смисъла на наказателния кодекс. Административното наказание може да бъде глоба до 100 000 DM (около 50 000 евро) или в особено тежки случаи до 500 000 DM (250 000 евро). § 27 II който определя тези глоби споменава сумите в дойче марки, тъй като не е променян от 1984 година.

Както споменах, забрана за ползване на металдетектори може да произтече и от Закона за горите и по-специално § 37 I 1. В този параграф е регламентирано, че всеки може да пристъпва в горите с цел отпочиване. Използването на металдетектори не е отпочиване в смисъла на § 37 I 1 и отново може да бъде административно нарушение санкционирано с глоба до 2 500 евро.

Не на последно място трябва да се съобрази, че винаги трябва да се изисква предварително разрешение от собственика на земята, където ще бъде използван металдетектора.

Продължение: В следващите дни ще се опитам да разясня друга правна тема според немското законодателство, касаеща хобито металдетектинг, а именно: чия собственост е откритият в земята предмет(и).

Надявам се да съм бил полезен на някого с тази моя статия и ще се радвам на коментари и дискусия от ваша страна!