В първата част на статията коментирах законите регулиращи притежанието и използването на металдетектори. Тук ще разясня въпроса за собствеността на намерените предмети и правните последици произтичащи от нея.
Собствеността върху вещите се регулира от т.н. Bürgerliches Gesetzbuch (BGB) или Граждански кодекс. Следователно в него ще търсим параграф, регулиращ собствеността на заровени вещи. И така стигаме до § 984 BGB. Предварително отново трябва да уточня, че Гражданския кодекс важи за цялата територия на федералната република, освен ако няма по-специален закон от него на някоя провинция (за това по-надолу).
§ 984 BGB гласи следното: Ако дадена вещ, която е била толкова дълго заровена, че да не може да бъде установен нейният собственик, бъде открита и взета във владение, то неин собственик става наполовина откривателят и наполовина собственикът на земята, където е била заровена.
Пример 1: Търсите в дадена нива. Откривате заровен часовник, който примерно е бил загубен от работник преди 10 години. Тъй като вече не може да бъде уставено, на кого принадлежи този часовник, собствеността се урежда от споменатия § 984 BGB. Следователно с откриването, откривателят става наполовина собственик на часовника заедно със собственика на нивата, в която е бил заровен.
Последствия: Откривателят прибира намереният часовник и не уведомява собственика на нивата за откритието: Тъй като собственика на нивата е наполовина собственик на часовника, откривателят с това си свое действие (или бездействие) извършва нарушение от наказателния кодекс. Става дума за “Присвояване”, § 246 от Наказателния кодекс на Германия. Престъплението се наказва с лишаване от свобода до 3 години.
Пример 2: Търсите в дадена нива. Случайно намирате римска монета. Тук ситуацията става по-сложна тъй като римската монета е културна ценност. Независимо от въпроса за собствеността върху нея, трябва да уведомите съответната служба за откритието на културната ценност.
Отново към въпроса, кой е собственик: Ако сте в Бавария, ситуацията със собствеността не се променя. Вие и собственика на земята ставате наполовина съсобственици.
Ако обаче се намирате на територията на някоя от другите 15 федерални провинции правната уредба е друга. В Законите за защита на културните ценности на тези провинции съществува параграф, който е по-специален от споменатия по-горе § 984 BGB. Следователно той бива “изместен” и важи параграфа от Закона за културните ценности. Този параграф носи обикновено заглавието “Schatzregal” (шатцрегал). В провинция Баден-Вюртемберг това е § 23 DSchG.
Според него, вещи които са били толкова дълго заровени, че техния собственик не може да бъде открит и които имат особена научна стойност, стават автоматично с тяхното откриване собственост на федералната провинция. В пример 2 това означава: откритата римската монета в провинция различна от Бавария, става собственост на съответната провинция. Не бъде ли предадена монетата, извършвате отново гореспоменатото присвояване по § 246 от НК.
Както можете да забележите елементарното регламентиране на собствеността върху вещите, води до ясна представа какво е позволено и какво не. В тази връзка съм учуден от българския законодател, който създава ненужни допълнително усложнени параграфи в българския наказателен кодекс. Тази тема би била интересна за коментар на по-късен етап.
Надявам се коментарите ми да са били сравнително разбираеми и да ви дадат по-ясна представа за правната уредба на хобито металдетектинг в Германия. Ако имате въпроси или препоръки, ще се радвам да ги споделите.