Category Archives: Economy

Как инвестира Уорън Бъфет

Уорън Бъфет е известен във финансовия свят като най-добрият инвеститор. Имах възможността да си купя една от многото книги за него и как инвестира и взема своите решения: “So macht es Warren Buffett” на Джеймс Пардю. (оригиналът се казва “How Buffett Does It. 24 Simple Investing Strategies from the Worlds Greatest Value Investor.” Изданието е от 2005 година). Едно бързо търсене в Google не ми показа резултати на български, затова реших накратко да направя резюме на най-важните идеи и съвети от книгата. За мен също ще е полезно да имам всичко прочетено и компресирано на едно място, когато реша да си припомня нещо.

IMG_8983

Едно от най-важните решения при правилното инвестиране е изборът на компания така че ще започна най-напред с него.

  • Изборът на компания: Интензивно изследване и анализиране на избраната компания и изгледите за нейното бъдеще. Компанията трябва да има преимущество пред конкурентите си и изглед за много солидни приходи. Бизнес моделът трябва да е ясен и разбираем. Честно и добро ръководство на компанията са също от основно значение, но за това по-надолу в статията.
    Компании, чиито бизнес изглежда стабилен в дългосрочен план. Бъфет съветва за компании, чийто бизнес го е имало преди десетилетия, има го днес и ще го има след няколко десетилетия. Компании, чиито бизнес трудно може да бъде застрашен от конкуренти: продукти без алтернативи; продукти, които не изискват голям капитал; нужни и желани продукти; нерегулирани от държавата. Бъфет не инвестира в технологични компании поради две причини: не познава този отрасъл добре и промените в него са трудно предвидими в дългосрочен план.
  • Концентрация вместо диверсификация. Уорън Бъфет е на мнение, че в дългосрочен план инвестицията в малко но добри компании е по-доходоносно. В доклада на Бъркшир Хатауей за 2013 се вижда, че най-големите инвестиции са в само 15 компании. До колко това важи и за малкия частен инвеститор може да бъде повод на дискусии.
  • Добрият инвеститор трябва да има нужното търпение и емоционална стабилност. Според Бъфет ако не сме готови да притежаваме акции на дадена компания 5 години, по-добре изобщо да не притежаваме акции. За развитието и дългосрочната стабилност на компаниите е нужно време, понякога десетилетия. “Времето е най-добрият приятел на добрите компании” и същевременно на добрите инвеститори.
  • Честото купуване и продаване на акции не е добра стратегия. При всяка покупка и продажба биват начислени такси за транзакцията, за борсовия посредник както и данъци върху печалбата.
  • Не следете всеки ден или седмица какъв е курсът на акциите ви. Ако сте убедени в стойността на компанията, движението на курсът не е от голямо значение. Изключение прави правилото, тогава когато той падне, да уголемите позициите си като купите още акции. Това важи единствено и само когато сте си свършили предварителното проучване както трябва и сте убедени в реалната стойността на компанията.
  • Вместо курсовете трябва да се наблюдава развитието, управлението, баланса, паричния поток, приходите и изгледите за бъдещето на компанията. Те определят бъдещият курс на компанията в дългосрочен план.
  • Бъфет използва моментите когато пазарите са в негативен тренд и когато всички останали продават, да купи акции на избраните от него компании. Когато цените падат той купува, а не продава. Той търси недооценени, но солидни компании, които ще се развиват в бъдеще.
  • Бъфет също е правил грешни покупки. Според авторът на книгата, съотношението печеливши към непечеливши сделки при Уорън Бъфет е 100:1.
  • Интересен метод за самодисциплина, който Бъфет предлага: да си представите, че за целия си живот може да направите максимум 20 инвестиции. Това би ви накарало да избирате много прецизно и да не правите много и необмислени такива. Понякога може да се наложи да чакате няколко години, докато настъпи правилния момент в който да купите акциите на следените от вас компании.
  • Част от стратегията на Бъфет е да не се обръща голямо внимание на макроикономически факти и данни при вземане на инвестиционни решения. Според него тези са трудно предвидими и в дългосрочен план нямат основно значение, за развитието на избраната компания.
    Лично според мен трябва много внимателно да се анализират казаните от него думи, а именно да не се обръща голямо значение на тези факти, а не никакво. Той също споделя, че в такива моменти като примерно атентатите от 11 септември е време да се използват ниските курсове за придобиване на компании. Ако вземем предвид какви компании и бизнеси предпочита той като инвеститор, може би в дългосрочен план макроикономически събития наистина не играят толкова голямо значение. Това за което той съветва със сигурност е да не се изпада в паника след такива събития.
  • Доброто ръководство е едното от двете важни изисквания при избора на компания. Някои от признаците за добро ръководство на компанията според най-добрият инвеститор на света са следните:
    За кого работят хората от ръководството? За огромни заплати, бонуси и привилегии или приоритетно за компанията и за акционерите. Харчат ли се пари за просто за луксозни придобивки като примерно скъпи бюра, автомобили и подобни.
    Във финансово отношение намалят ли разходите или ги увеличават?
    За какво и как се използва капитала? Работят ли за подобряване на стойността на компанията?
    Прозрачен и последователен ли е годишният отчет на компанията?
    Внимава ли се за правилно счетоводство или има данни, че опитват да манипулират данни  и сметки. Опитът да се скрият данни от акционерите не е добър знак. Все пак никой не иска да работи заедно с хора, които не са лоялни към него.
    Внимание изискват очакванията и изявленията на директорите за следващите тримесечия. Според Уорън Бъфет не бива директорите да се концентрират само върху числата и данните, защото това става самоцел. Още по-подозрително изглежда ако винаги очакванията биват изпълнени. Възможността тогава отчетите да са манипулирани става голяма, тъй като няма човек който да може да предвиди толкова правилно бъдещето.
  • Игнориране на чартове. Инвеститор номер едно съветва да не ползваме методите на техническия анализ, дей-трейдинг и подобни. Само по курса и неговото движение в миналото не може да се предвиди бъдещето или поне не в дългосрочен план. Правилният начин според него е, единствено чрез търсене на компании при които реалната стойност и курсът на акциите и са в несъответствие.
  • Вземане на решенията самостоятелно. Само следването на една или друга теория, мисъл или мнение е грешно. Решенията се взимат на база факти, а не на мнения. Както в правото така и тук най-голямо значение имат аргументите. Само след обстойно занимание и с едните и другите аргументи може да бъде взето решение за дадено инвестиционно решение. Бих добавил и че не намирам за уместно да дадем парите и спестяванията си на брокер, фонд или друг финансов мениджър да ги управлява. Първо за това ще трябва да плащате такси и комисионни и второ поемате риск, някой друг да управлява грешно парите ви. Разбира се, за да можем да вземаме сами решения е нужно да имаме основни познания по финанси, икономика и бизнес.
  • Инвестиране само в бизнес, който ние самите разбираме. Бъфет не инвестира в компании, от чиито бизнес той не разбира. И в това си свое решение той показва дисциплина и последователност. Изключения от собствените ни правила могат само да увеличат риска от загуби. Ако не разбираме примерно от добив на метали и суровини, то ние не трябва да инвестираме в такива компании.
  • Използване на моментите когато пазарите са завладени от депресия и липса на оптимизъм. Тогава е моментът за придобиване на вече избраните компании. Кратко и ясно: когато всички останали продават, е време за купуване и обратното.
  • Едно от правилата на Уорън Бъфет е четене, четене и пак четене. Според авторът Джеймс Пардю инвеститор номер едно чете по около 6 часа на ден. Това включва икономически вестници и списания, но също така и отчети на компаниите, които той има във визира си. На сайта на Бъркшир Хатауей може да намерите интересни четива; примерно годишните писма на Бъфет до акционерите. Разбира се е важно и да четем правилните неща. Нямаме достатъчно време и възможности като хора да прочетем всичко написано, затова трябва да сортираме само качествените такива.
  • Важна част от пътят към това да бъдеш успешен инвеститор е какви навици имаме. Някои учени смятат, че за изграждането на нов навик са нужни минимум 3 седмици. Бъфет съветва да напишем на един лист добрите и лошите навици, които притежават хора на които се възхищаваме и такива на които не се възхищаваме. С негова помощ да се опитаме да си изградим добрите и да премахнем лошите.

Ако искате да научите още за инвестирането и как да управлявате парите си може да прочетете книгата на Бенджамин Греъм – Интелигентният Инвеститор (The Intelligent Investor). Бъфет споделя, че неговият преподавател Греъм е човекът с най-голямо влияние върху него след баща му.

Сбърканият бизнес модел на Facebook

През изминалата 2013 година за пръв път забелязах платените популяризирани реклами във Facebook. Не става въпрос за тези, които се намират в дясно от вашия News Feed, а  за тези в самия него. Днес докато разглеждах един блог за Radio Control, се натъкнах и на интересен пост с две видеота, за това как Facebook печели пари. С други думи как функционира бизнес модела на Facebook. За мен лично беше интересно да науча, че има хиляди хора в развиващите се страни на които се плащат смешни суми за да like-ват страници във Facebook. Сега след като ги изгледах, вече имам сериозни съмнения за успеха на този тип бизнес модел и стойността на компанията и акциите и за в бъдеще.

Facebook Fraud

 

The Problem With Facebook

Via

Silver Oil Ratio

The price of silver dropped in the last days significantly. Oil prices are relative stable at the moment. Since I am interested in this shiny metal, I wanted to know if there is any correlation between silver and oil prices. Oil is needed for almost every aspect of our life, so must be the case with mining silver. On the Internet I found an article from 2005 [link]. It was very interesting to read it, but it is a bit outdated. So I decided to make a simple Excel-Sheet for my self for the period between 2006 and 2013. In the chart you can clearly see the correlation between both prices. If you find this helpful, you can share it with the buttons below.

Download Excel-Sheet

Commodity prices in Weimar Republic 1913-1923

This is the first post I will write in English, so please excuse my mistakes. I saw videos on YouTube, where some people, including Mike Maloney in his “Hidden Secrets Of Money”, told us that an ounce or two of gold had bought a house in the past. I think Mike Maloney said, he didn’t search for this, but heard it from the Swiss investor Marc Faber. So I wanted to know if this is a real fact or not. History and specially the history of money was ever interesting for me. For few years I have been living in Germany and I have access to the library of my university, so I started looking for old newspapers. And as many other things, the Germans have done a very good job in scanning old newspapers. It was a bit hard work, because of the old German font used in the books and newspapers. Anyway… in the next lines I will not only present to you some commodity prices, but some other interesting facts in the time before the World War I and the Hyperinflation in 1923.

As first I want to show you two of the major currencies in Europe at this time: The Swiss frank and the Goldmark. Switzerland at time was part of the so called Latin Monetary Union. So the value of the Swiss frank was: 1 Frank = 0,290322g Gold = 4,5g Silver. The German Goldmark itself: 1 Mark = 0,358g Gold = 5,55g Silver. At this way you can always determine what was the commodity price in gold and silver. So lets get started!

1913-09-11

House with garden 28 000 M = about 322 oz. gold [1]

1913-09

Car = 1 600 M Motorcycle (second hand) = 250 M
Bicycle = 25 – 40 M Pushchair = 15 M
Sofa = 25 M Stove = 20 M
Basler Bank: Interest rate 3,5% – 4,5% House (Between Karlsruhe and Freiburg) = 6 000 M.
Rent 3 floor apartment = 400 – 600 M 250 decare near Basel (covered with forest) = 40 000 M
Rent 5 floor apartment = 1000 M House (5-6 rooms) Freiburg = 25 000 M
Rent 10 floor apartment = 1500 M House + (32,5 decare) near Freiburg = 12 000 M

1914-06-02 [2]

4 Pound white bread 0,60 M
4 Pound rye bread 0,81 M
1 Pound veal 1 M
1 Pound pork 0,85
1 Liter Milk 0,23 M
4 Eggs 0,50 M
 

1914-06-10[3]

Car 6 P.S. = 450 M 2,5 storey house (Freiburg) = 18.000 M

I also find an interesting article, called “Papier statt Gold” or in English “Paper instead of gold”. It describes how the Germans at that time (1913-09) do not very like the Paper-Marks. Of course you can always change your Paper-Marks for Goldmarks because of the Gold standard, but the people prefer the Goldmark instead of Paper-Marks. You can see in the table the percentage of Paper- and Goldmarks in circulation [4]:

 

1908

1911

1912

Banknotes

27,76%

28,37%

30,08%

Goldmarks

72,24%

71,63%

69,92%

 

Then in August 1914 the World War I started. Weimar Germany needed money to finance the war. And at the beginning of august the gold standard was removed. I found another interesting article [5]: Many business owners didn’t want to accept the Papermarks. They were committed to accept the Papermarks or their localities would be closed.

1919 – So the war ended, Germany have lost and should pay a lot of reparations. The economy was bad and there was a lot of unemployment at this time.

1919-12

Apple/Pear 0,60 – 2 M
Chicken (alive) 14 – 20 M
Hen (alive) 25 – 30 M
Goose 60 – 75 M
Duck 25 – 30 M
Dove ?!? 5,50 M
Ladies shirt 18 – 27 M

1919-12-20

1 Swiss Frank 874 M

1919-12-28

Hotel Karlsruhe 185 000 M
Hotel Basel + 125 decare 185 000 M
Cafe-Hotel 70 000 M
Small Hotel 70 000 M
 
If we here make simple calculation: a hotel in the town of Basel costs 185 000 Marks. In Swiss frank about 212 CHF. As I noticed the Swiss frank had a value of 0,290322g Gold. So at that time the hotel really costs 2 ounces of gold.
 
I also found what was the income tax at the end of 1919 in Baden (region on the east bank of the Rhine in the southwest of Germany):
 

1919-12 Income Tax in Baden

1 000 M 100 M
10 000 M 1 450 M
21 000 M 4 110 M
31 000 M 7 080 M
50 000 M 13 000 M
101 000 M 38 900 M
200 000 M 100 000 M
301 000 M 166 300 M
500 000 M 60 %

1923-01-01

1 $ = 7 267 M Flour (50kg) = 42 000 – 47 000 1 kg (900) Silver = 144 000 M

1923 Banknotes in circulation

1923-02-23 3 123 Milliard Mark
1923-03-24 4 000 Milliard Mark

1923-03-04

1 $ = 22 600 M 1 Swiss Frank = 4 275 1 kg (900) Silver = 445 000
Kidney bean = 1 600 M Pea = 1 600 Rice = 1 700

1923-04-05

1 $ = 21079 M 1 Swiss Frank = 3865 M 1kg (900) Silver = 420 000 M

1923-10-19

300 decare = 120 000 Goldmark House (5 rooms) = 25 000 Goldmark
Very interesting fact: At the pick of the hyperinflation in 1923, the people stopped accepting the Papermarks, and accepted again only Goldmarks. So at that time a house costs again as before the war about 288 ounces of gold.
 
At the end I will show you two more tables with prices:
 
Deutsche Bank share in Mark between 1913 and 1923
1913-09-01 247
1913-09-30 248,25
1914-06-02 239,75
1914-06-09 240
1914-06-29 237
1919-10-28 250
1919-12-01 249
1919-12-18 260
1923-01-03 8 350
1923-01-29 20 000
1923-02-28 27 750
1923-03-28 22 800
1923-04-27 28 500
1923-05-28 50 000
1923-06-29 300 000

Flour (100kg) – Q1 1923

1923-01-22 84 000 M
1923-01-29 112 000 M
1923-02-05 140 000 M
1923-02-12 125 000 M
1923-02-19 110 000 M
1923-03-04 140 000 M
 

So at the end, for every commodity there are picks and downs. It depends on: where the house is, in witch country it is, in witch currency and what the people need more (after a war: house or food) and so on.

I hope you will find my post interesting and if so, please share. Thanks and have a good day!

p.s. And a photo of 20 and 50 million Mark from 1923

IMAG0800


[1]Freiburger Zeitung 1913-09-11 Zweites Morgenblatt, Page 3.
[2]Freiburger Zeitung 1914-06-02 Zweites Morgenblatt, Page 2.
[3]Freiburger Zeitung 1914-06-10 Zweites Morgenblatt, Page 3.
[4]Freiburger Zeitung 1913-09-21.
[5]Freiburger Zeitung 1914-08-04.