Category Archives: Икономика

Как инвестира Уорън Бъфет

Уорън Бъфет е известен във финансовия свят като най-добрият инвеститор. Имах възможността да си купя една от многото книги за него и как инвестира и взема своите решения: “So macht es Warren Buffett” на Джеймс Пардю. (оригиналът се казва “How Buffett Does It. 24 Simple Investing Strategies from the Worlds Greatest Value Investor.” Изданието е от 2005 година). Едно бързо търсене в Google не ми показа резултати на български, затова реших накратко да направя резюме на най-важните идеи и съвети от книгата. За мен също ще е полезно да имам всичко прочетено и компресирано на едно място, когато реша да си припомня нещо.

IMG_8983

Едно от най-важните решения при правилното инвестиране е изборът на компания така че ще започна най-напред с него.

  • Изборът на компания: Интензивно изследване и анализиране на избраната компания и изгледите за нейното бъдеще. Компанията трябва да има преимущество пред конкурентите си и изглед за много солидни приходи. Бизнес моделът трябва да е ясен и разбираем. Честно и добро ръководство на компанията са също от основно значение, но за това по-надолу в статията.
    Компании, чиито бизнес изглежда стабилен в дългосрочен план. Бъфет съветва за компании, чийто бизнес го е имало преди десетилетия, има го днес и ще го има след няколко десетилетия. Компании, чиито бизнес трудно може да бъде застрашен от конкуренти: продукти без алтернативи; продукти, които не изискват голям капитал; нужни и желани продукти; нерегулирани от държавата. Бъфет не инвестира в технологични компании поради две причини: не познава този отрасъл добре и промените в него са трудно предвидими в дългосрочен план.
  • Концентрация вместо диверсификация. Уорън Бъфет е на мнение, че в дългосрочен план инвестицията в малко но добри компании е по-доходоносно. В доклада на Бъркшир Хатауей за 2013 се вижда, че най-големите инвестиции са в само 15 компании. До колко това важи и за малкия частен инвеститор може да бъде повод на дискусии.
  • Добрият инвеститор трябва да има нужното търпение и емоционална стабилност. Според Бъфет ако не сме готови да притежаваме акции на дадена компания 5 години, по-добре изобщо да не притежаваме акции. За развитието и дългосрочната стабилност на компаниите е нужно време, понякога десетилетия. “Времето е най-добрият приятел на добрите компании” и същевременно на добрите инвеститори.
  • Честото купуване и продаване на акции не е добра стратегия. При всяка покупка и продажба биват начислени такси за транзакцията, за борсовия посредник както и данъци върху печалбата.
  • Не следете всеки ден или седмица какъв е курсът на акциите ви. Ако сте убедени в стойността на компанията, движението на курсът не е от голямо значение. Изключение прави правилото, тогава когато той падне, да уголемите позициите си като купите още акции. Това важи единствено и само когато сте си свършили предварителното проучване както трябва и сте убедени в реалната стойността на компанията.
  • Вместо курсовете трябва да се наблюдава развитието, управлението, баланса, паричния поток, приходите и изгледите за бъдещето на компанията. Те определят бъдещият курс на компанията в дългосрочен план.
  • Бъфет използва моментите когато пазарите са в негативен тренд и когато всички останали продават, да купи акции на избраните от него компании. Когато цените падат той купува, а не продава. Той търси недооценени, но солидни компании, които ще се развиват в бъдеще.
  • Бъфет също е правил грешни покупки. Според авторът на книгата, съотношението печеливши към непечеливши сделки при Уорън Бъфет е 100:1.
  • Интересен метод за самодисциплина, който Бъфет предлага: да си представите, че за целия си живот може да направите максимум 20 инвестиции. Това би ви накарало да избирате много прецизно и да не правите много и необмислени такива. Понякога може да се наложи да чакате няколко години, докато настъпи правилния момент в който да купите акциите на следените от вас компании.
  • Част от стратегията на Бъфет е да не се обръща голямо внимание на макроикономически факти и данни при вземане на инвестиционни решения. Според него тези са трудно предвидими и в дългосрочен план нямат основно значение, за развитието на избраната компания.
    Лично според мен трябва много внимателно да се анализират казаните от него думи, а именно да не се обръща голямо значение на тези факти, а не никакво. Той също споделя, че в такива моменти като примерно атентатите от 11 септември е време да се използват ниските курсове за придобиване на компании. Ако вземем предвид какви компании и бизнеси предпочита той като инвеститор, може би в дългосрочен план макроикономически събития наистина не играят толкова голямо значение. Това за което той съветва със сигурност е да не се изпада в паника след такива събития.
  • Доброто ръководство е едното от двете важни изисквания при избора на компания. Някои от признаците за добро ръководство на компанията според най-добрият инвеститор на света са следните:
    За кого работят хората от ръководството? За огромни заплати, бонуси и привилегии или приоритетно за компанията и за акционерите. Харчат ли се пари за просто за луксозни придобивки като примерно скъпи бюра, автомобили и подобни.
    Във финансово отношение намалят ли разходите или ги увеличават?
    За какво и как се използва капитала? Работят ли за подобряване на стойността на компанията?
    Прозрачен и последователен ли е годишният отчет на компанията?
    Внимава ли се за правилно счетоводство или има данни, че опитват да манипулират данни  и сметки. Опитът да се скрият данни от акционерите не е добър знак. Все пак никой не иска да работи заедно с хора, които не са лоялни към него.
    Внимание изискват очакванията и изявленията на директорите за следващите тримесечия. Според Уорън Бъфет не бива директорите да се концентрират само върху числата и данните, защото това става самоцел. Още по-подозрително изглежда ако винаги очакванията биват изпълнени. Възможността тогава отчетите да са манипулирани става голяма, тъй като няма човек който да може да предвиди толкова правилно бъдещето.
  • Игнориране на чартове. Инвеститор номер едно съветва да не ползваме методите на техническия анализ, дей-трейдинг и подобни. Само по курса и неговото движение в миналото не може да се предвиди бъдещето или поне не в дългосрочен план. Правилният начин според него е, единствено чрез търсене на компании при които реалната стойност и курсът на акциите и са в несъответствие.
  • Вземане на решенията самостоятелно. Само следването на една или друга теория, мисъл или мнение е грешно. Решенията се взимат на база факти, а не на мнения. Както в правото така и тук най-голямо значение имат аргументите. Само след обстойно занимание и с едните и другите аргументи може да бъде взето решение за дадено инвестиционно решение. Бих добавил и че не намирам за уместно да дадем парите и спестяванията си на брокер, фонд или друг финансов мениджър да ги управлява. Първо за това ще трябва да плащате такси и комисионни и второ поемате риск, някой друг да управлява грешно парите ви. Разбира се, за да можем да вземаме сами решения е нужно да имаме основни познания по финанси, икономика и бизнес.
  • Инвестиране само в бизнес, който ние самите разбираме. Бъфет не инвестира в компании, от чиито бизнес той не разбира. И в това си свое решение той показва дисциплина и последователност. Изключения от собствените ни правила могат само да увеличат риска от загуби. Ако не разбираме примерно от добив на метали и суровини, то ние не трябва да инвестираме в такива компании.
  • Използване на моментите когато пазарите са завладени от депресия и липса на оптимизъм. Тогава е моментът за придобиване на вече избраните компании. Кратко и ясно: когато всички останали продават, е време за купуване и обратното.
  • Едно от правилата на Уорън Бъфет е четене, четене и пак четене. Според авторът Джеймс Пардю инвеститор номер едно чете по около 6 часа на ден. Това включва икономически вестници и списания, но също така и отчети на компаниите, които той има във визира си. На сайта на Бъркшир Хатауей може да намерите интересни четива; примерно годишните писма на Бъфет до акционерите. Разбира се е важно и да четем правилните неща. Нямаме достатъчно време и възможности като хора да прочетем всичко написано, затова трябва да сортираме само качествените такива.
  • Важна част от пътят към това да бъдеш успешен инвеститор е какви навици имаме. Някои учени смятат, че за изграждането на нов навик са нужни минимум 3 седмици. Бъфет съветва да напишем на един лист добрите и лошите навици, които притежават хора на които се възхищаваме и такива на които не се възхищаваме. С негова помощ да се опитаме да си изградим добрите и да премахнем лошите.

Ако искате да научите още за инвестирането и как да управлявате парите си може да прочетете книгата на Бенджамин Греъм – Интелигентният Инвеститор (The Intelligent Investor). Бъфет споделя, че неговият преподавател Греъм е човекът с най-голямо влияние върху него след баща му.

Сбърканият бизнес модел на Facebook

През изминалата 2013 година за пръв път забелязах платените популяризирани реклами във Facebook. Не става въпрос за тези, които се намират в дясно от вашия News Feed, а  за тези в самия него. Днес докато разглеждах един блог за Radio Control, се натъкнах и на интересен пост с две видеота, за това как Facebook печели пари. С други думи как функционира бизнес модела на Facebook. За мен лично беше интересно да науча, че има хиляди хора в развиващите се страни на които се плащат смешни суми за да like-ват страници във Facebook. Сега след като ги изгледах, вече имам сериозни съмнения за успеха на този тип бизнес модел и стойността на компанията и акциите и за в бъдеще.

Facebook Fraud

 

The Problem With Facebook

Via

Commodity prices in Weimar Republic 1913-1923

This is the first post I will write in English, so please excuse my mistakes. I saw videos on YouTube, where some people, including Mike Maloney in his “Hidden Secrets Of Money”, told us that an ounce or two of gold had bought a house in the past. I think Mike Maloney said, he didn’t search for this, but heard it from the Swiss investor Marc Faber. So I wanted to know if this is a real fact or not. History and specially the history of money was ever interesting for me. For few years I have been living in Germany and I have access to the library of my university, so I started looking for old newspapers. And as many other things, the Germans have done a very good job in scanning old newspapers. It was a bit hard work, because of the old German font used in the books and newspapers. Anyway… in the next lines I will not only present to you some commodity prices, but some other interesting facts in the time before the World War I and the Hyperinflation in 1923.

As first I want to show you two of the major currencies in Europe at this time: The Swiss frank and the Goldmark. Switzerland at time was part of the so called Latin Monetary Union. So the value of the Swiss frank was: 1 Frank = 0,290322g Gold = 4,5g Silver. The German Goldmark itself: 1 Mark = 0,358g Gold = 5,55g Silver. At this way you can always determine what was the commodity price in gold and silver. So lets get started!

1913-09-11

House with garden 28 000 M = about 322 oz. gold [1]

1913-09

Car = 1 600 M Motorcycle (second hand) = 250 M
Bicycle = 25 – 40 M Pushchair = 15 M
Sofa = 25 M Stove = 20 M
Basler Bank: Interest rate 3,5% – 4,5% House (Between Karlsruhe and Freiburg) = 6 000 M.
Rent 3 floor apartment = 400 – 600 M 250 decare near Basel (covered with forest) = 40 000 M
Rent 5 floor apartment = 1000 M House (5-6 rooms) Freiburg = 25 000 M
Rent 10 floor apartment = 1500 M House + (32,5 decare) near Freiburg = 12 000 M

1914-06-02 [2]

4 Pound white bread 0,60 M
4 Pound rye bread 0,81 M
1 Pound veal 1 M
1 Pound pork 0,85
1 Liter Milk 0,23 M
4 Eggs 0,50 M
 

1914-06-10[3]

Car 6 P.S. = 450 M 2,5 storey house (Freiburg) = 18.000 M

I also find an interesting article, called “Papier statt Gold” or in English “Paper instead of gold”. It describes how the Germans at that time (1913-09) do not very like the Paper-Marks. Of course you can always change your Paper-Marks for Goldmarks because of the Gold standard, but the people prefer the Goldmark instead of Paper-Marks. You can see in the table the percentage of Paper- and Goldmarks in circulation [4]:

 

1908

1911

1912

Banknotes

27,76%

28,37%

30,08%

Goldmarks

72,24%

71,63%

69,92%

 

Then in August 1914 the World War I started. Weimar Germany needed money to finance the war. And at the beginning of august the gold standard was removed. I found another interesting article [5]: Many business owners didn’t want to accept the Papermarks. They were committed to accept the Papermarks or their localities would be closed.

1919 – So the war ended, Germany have lost and should pay a lot of reparations. The economy was bad and there was a lot of unemployment at this time.

1919-12

Apple/Pear 0,60 – 2 M
Chicken (alive) 14 – 20 M
Hen (alive) 25 – 30 M
Goose 60 – 75 M
Duck 25 – 30 M
Dove ?!? 5,50 M
Ladies shirt 18 – 27 M

1919-12-20

1 Swiss Frank 874 M

1919-12-28

Hotel Karlsruhe 185 000 M
Hotel Basel + 125 decare 185 000 M
Cafe-Hotel 70 000 M
Small Hotel 70 000 M
 
If we here make simple calculation: a hotel in the town of Basel costs 185 000 Marks. In Swiss frank about 212 CHF. As I noticed the Swiss frank had a value of 0,290322g Gold. So at that time the hotel really costs 2 ounces of gold.
 
I also found what was the income tax at the end of 1919 in Baden (region on the east bank of the Rhine in the southwest of Germany):
 

1919-12 Income Tax in Baden

1 000 M 100 M
10 000 M 1 450 M
21 000 M 4 110 M
31 000 M 7 080 M
50 000 M 13 000 M
101 000 M 38 900 M
200 000 M 100 000 M
301 000 M 166 300 M
500 000 M 60 %

1923-01-01

1 $ = 7 267 M Flour (50kg) = 42 000 – 47 000 1 kg (900) Silver = 144 000 M

1923 Banknotes in circulation

1923-02-23 3 123 Milliard Mark
1923-03-24 4 000 Milliard Mark

1923-03-04

1 $ = 22 600 M 1 Swiss Frank = 4 275 1 kg (900) Silver = 445 000
Kidney bean = 1 600 M Pea = 1 600 Rice = 1 700

1923-04-05

1 $ = 21079 M 1 Swiss Frank = 3865 M 1kg (900) Silver = 420 000 M

1923-10-19

300 decare = 120 000 Goldmark House (5 rooms) = 25 000 Goldmark
Very interesting fact: At the pick of the hyperinflation in 1923, the people stopped accepting the Papermarks, and accepted again only Goldmarks. So at that time a house costs again as before the war about 288 ounces of gold.
 
At the end I will show you two more tables with prices:
 
Deutsche Bank share in Mark between 1913 and 1923
1913-09-01 247
1913-09-30 248,25
1914-06-02 239,75
1914-06-09 240
1914-06-29 237
1919-10-28 250
1919-12-01 249
1919-12-18 260
1923-01-03 8 350
1923-01-29 20 000
1923-02-28 27 750
1923-03-28 22 800
1923-04-27 28 500
1923-05-28 50 000
1923-06-29 300 000

Flour (100kg) – Q1 1923

1923-01-22 84 000 M
1923-01-29 112 000 M
1923-02-05 140 000 M
1923-02-12 125 000 M
1923-02-19 110 000 M
1923-03-04 140 000 M
 

So at the end, for every commodity there are picks and downs. It depends on: where the house is, in witch country it is, in witch currency and what the people need more (after a war: house or food) and so on.

I hope you will find my post interesting and if so, please share. Thanks and have a good day!

p.s. And a photo of 20 and 50 million Mark from 1923

IMAG0800


[1]Freiburger Zeitung 1913-09-11 Zweites Morgenblatt, Page 3.
[2]Freiburger Zeitung 1914-06-02 Zweites Morgenblatt, Page 2.
[3]Freiburger Zeitung 1914-06-10 Zweites Morgenblatt, Page 3.
[4]Freiburger Zeitung 1913-09-21.
[5]Freiburger Zeitung 1914-08-04.

Колко процента е инфлацията?

Инфлацията в страната, а и по света ни интересува до толкова, колкото да имаме представа какво и колко може да си позволим с парите които припечелваме. И без да сме специалисти по икономика може да забележим, че успяваме да си позволим все по-малко с изкараните пари.

Според Националния статистически институт в България, инфлацията за месец юни 2013 спрямо юни 2012, тоест за една година е 2,6%. Може да намерите по-пълна статистика на сайта на НСИ, тук.

Интересно е обаче да видим инфлацията според други източници и то на глобално ниво. Защото цените на определени продукти, които се търгуват на международните пазари могат да ни дадат друг поглед върху ситуацията. Това е така, защото тези продукти не се произвеждат в страната ни, но ние се нуждаем от тях (примерно: кафе, какао, захар, петрол и т.н.).

За целта ще използвам една много добра илюстрация направена от сайта www.planetponzi.com на хедж-фонд мениджъра Мич Фаерщайн. На илюстрацията може да видите на кои продукти цената е паднала повече от 10% и на кои се е увеличила повече от 10%.

Каква е причината? Може би неспиращото печатане на пари от централните банки на Щатите (85 милиарда $ всеки месец), Великобритания, ЕС, Япония и други…

Плащаме процентуално най-много за бензин в Европа

Цената на 1 галон бензин в България според икономическото издание Bloomberg (http://www.bloomberg.com/visual-data/best-and-worst/highest-gas-prices-countries) e само 6,48 $, най-високата в света 9,98 $ в Турция. Глобално погледнато това е относително ниска цена за един галон. Но процентуално от дневната надница в България, то ние плащаме най-много в Европа и сме на 7мо в света. Това може би разбирате се дължи за съжаление на ниския ни доход от 20 $ на ден…

Ако обаче искаме да погледнем по-оптимистично на нещата и да се почувстваме по-богати: в държави като Индия, Нигерия и Пакистан дневната надница не стига дори и за 1 галон бензин.

BulgariaGasolinePrices

Парите – какво да правим с тях?

Парите от хилядолетия, както установихме в предните статии, са неотметна част от нашия живот. Рано или късно почваме да си задаваме въпроси от типа: какво да правим с парите си? как да инвестираме парите си? в какво да ги вложим? как да запазим парите си и т.н.

Повечето от нас държат своите (макар и малко) хартийки, наречени пари, в някоя банка. С времето по-младите хора са свикнали, че парите там са на сигурно. Обясняват ни, че депозитите до определена сума са законово подсигурени. Получаваме някаква лихва за парите си и повече не ги мислим. Сигурни ли са наистина парите ни в банките? Моето лично мнение – НЕ! За добро или за лошо съм на мнение, че е по-сигурно това което е в ръцете ми. Следващият ми пример за който повечето от вас вероятно са чули: Кипър! Това е относно, аргумента, че парите са законово подсигурени. Да, но законите се променят от днес за утре. Законите са перфектното средство за регламентиран грабеж над хората. Това се случи и в Кипър. За няколко дена беше решено определен процент от депозитите над 100.000 € да бъдат законово присвоени. Съжалявам за сравнението, но е същата работа като началните години на социализма в България и присвояването на имоти в полза на държавата.

Много хора ще кажат, че това не може да се случи в България. Аз ще попитам защо да не може? С какво сме по-различни от Кипър и която и да е друга държава с лоши традиции в законодателството?

Тогава какво да ги правим парите? По-възрастните хора ги държат по къщите си. Сигурни ли са там? Ако няма опасност да ти ги откраднат, или да ти изгори къщата, са сравнително физически сигурни.

Обаче в предните два поста за парите (част първа и част втора) обясних за същността им и защо според мен книжните ни пари с всеки изминал ден губят от покупателната си стойност.

Миналата седмица ЕЦБ (Европейската централна банка) намали отново лихвения си процент до 0,5 пункта. Какво означава обаче това простичко за нас обикновените хора, които не разбират много от финанси и икономика: Това означава, че банковите институции ще бъдат стимулирани да вземат от ЕЦБ повече пари, (уж) за да стимулират икономиката. В крайна сметка ще имаме диво печатане на евро и естествено с това неговото обезценяване и загуба в нашия джоб. За една от целите на ЕЦБ само ще загатна и ще оставя темата занапред: Валутни войни.

Тоест и да държим парите си в банка или не, ние все губим. Това, което би ни защитило от, в момента все още не добре видимото, обезценяване на книжните ни пари е според мен следното: Закупуването на активи или имущество. Разбира се тук отново трябва да се търсят изгодните сделки и да се спазва правилото “купувай евтино, продавай скъпо”. Дали ще са имоти, акции, злато и сребро или други, това решава всеки сам. Разбира се, това отново е личното ми мнение и не е финансов съвет.

Не мога и не искам да кажа направете това и ще спечелите. Съжалявам ако сте очаквали да прочетете за най-изгодната инвестиция, в която да вложите парите си. Търсете, интересувайте се и след като разбирате фундаментите на икономиката, съм сигурен, че ще успеете да запазите и подобрите финансовото си състояние.

Ако статията все пак ви е харесала, моля споделете я с приятелите си. Благодаря!

Парите – част втора

В предния пост писах за историята на парите, с каква цел са били създадени и какви са качествата на парите. Втората цел на парите както уточнихме е да съхраняват в себе си за дълъг период от време енергията на нашия труд. Просто казано: парите които си получил за днешния си труд/произведени продукти стигат за да си купиш 10 хляба, то те трябва да стигат и за 10 хляба след няколко месеца или години. Тоест парите трябва да запазват своята покупателна стойност!

“Парите” ни днес (левове, долари, евро) запазват ли своята покупателна стойност за дълго време? Отговорът е НЕ. Благодарение на инфлацията ние всяка година губим малко по малко от своите пари/своя труд. Заради това много хора наричат инфлацията невидим данък върху хората.

Най-просто обяснение за инфлацията е вливането на повече пари в обръщение. Представете си, че в целия свят общия брой на всички пари е 100 лева. Един хляб струва 1 лев. Ако изведнъж се появят още 100 лева в обръщение от нищото, хлябът ще трябва да струва 2 лева. В новите 100 лева няма съхранен изработен труд, те просто са се появили. Следователно труда с който можеш да си купиш хляб се съхранява не в 1 а в 2 лева. За да изпълняват своята цел да са съхранение на труда за дълъг период от време, парите не трябва да се създават неконтролируемо, те трябва да са ограничени. Много хора днес твърдят това за златото и среброто, защото те са ограничени на нашата планета, както и добиването им е ограничено. Това е вярно, но е имало периоди в човешката история, когато светът не е бил така глобализиран като днес и това твърдение не е било напълно вярно. След като Христофор Колумб открива Америка а с нея и богатите и залежи на сребро, хиляди тонове сребърни монети потичат към Испания. А това разбира се води до инфлация в страната. Както казах днес положението е малко по-различно благодарение на глобализацията.

Нека се върнем отново на нашите левове, долари и евра. Общото между тях е, че всички са т.н. хартиени пари (макар и някои от тях да се правят от памук). Историята на хартиените пари води към Китай. Хартиените пари биват създадени със следната цел: по-лесна търговия и по-лесен пренос. Представете си, че искате да купите 100 крави, които в сребърни монети се равняват на примерно 50 килограма сребро. Пазарът за крави обаче е на 100 километра от вашето село. Тоест вие трябва да носите 50кг. допълнителен товар на такова голямо разстояние. Не можете да се придвижвате бързо и има голяма опасност да ви ограбят. И тук на помощ идват хартиените пари: Вие депозирате вашето злато или сребро в банката и насреща получавате хартия на която пише че вие сте собственик на толкова и толкова злато или сребро. Срещу тази хартия вие можете по всяко време и във всеки клон на банката да си получите златото или среброто обратно. Ето с каква цел възникват хартиените пари. И в по-голямата част на света до началото на миналия век е било точно по този начин. Намерете в google снимки на стари български левове от началото на 20 век и ще видите какво пише на тях (Българската Народна Банка плаща на притежателя на тази банкнота 100 лева злато/сребро). Така нареченият златен/сребърен стандарт.

Банкнотите въпреки страхотното им качество, да са удобни за пренасяне и да нямат нужда от теглене, не са били много популярни сред населението. Хората са знаели: сигурно е това, което ти е в къщата. Когато депозираш златото и среброто си в банката, това за хората от миналите векове не е било сигурно. И са били прави.

Въпреки това в крайна сметка биват книжните пари наложени в целия свят. И както казахме в предния пост, щом всички повярват в тях, те стават пари. Следващата стъпка в историята на книжните пари: Вземете първата банкнота която имате под ръка до себе си и намерете къде пише колко злато ще получите срещу нея.

Ако не намерите такъв надпис не се чудете, няма такъв! Без да съм 100% сигурен левовете в България губят златния си еквивалент някъде около средата на 20 години на миналия век. Американския долар през 1971 година. Днес книжните пари които притежаваме нямат златен или сребърен еквивалент в банката. Зад книжните ни пари седи нищо повече от вярата в тях, че те са пари.

Защо? Защото така можем да си печатаме колкото желаем и ще имаме всичкото богатство на света и най-прекрасния свят, всички ще са щастливи… или поне това е историята във Фауст на Гьоте, където Мефистотел излъгва народа да вярва в книжните парите, които императора печата.

Какъв е изводът за нас обикновените хора днес, когато Европейската централна банка (ЕЦБ), Федералният резерв на САЩ, Японската централна банка и други централни банки по света повече от всякога печатат като луди пари? Същото което е станало в Испания след откриване на огромните сребърни залежи в Америка – инфлация. Само дето още не сме усетили истинските и катастрофални размери, които тепърва предстоят. Всеки сам трябва да се замисли какво да прави с тези “пари”. Дали да спестява нещо, което няма стойност и труда му да отива на вятъра. Най-правилното е да инвестирате във вашето финансово образование и да не вярва на нищо, което му казват (най-вече политици и банкери). Не вярвайте сляпо дори на това което казвам аз тук, сами търсете истината!

Ако статията ви е харесала, моля споделете я с повече ваши приятели като кликнете на бутоните отдолу.